МОЧУ̀РИЩЕ, мн. -а, ср. Място, което е покрито с тънък слой застояла вода или е с плитка подпочвена вода и обикн. е обрасло с трева и друга растителност; мочур. Преди да се влее в морето, рекичката образуваше мочурища, обрасли с тръстика. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 50. През пролетта или след проливни дъждове поляната представлява обширно мочурище. М. Гловня и др., Р, 138. Добитъкът беше изкаран в балкана. Зажаднял за зеленинка, той кротуваше по сенчестите полянки всред гората и особено по мочурищата, където тревата беше най-буйна и най-сочна. Сл. Трънски, Н, 147. Въздухът стана по-топъл, но някак тежък, наситен с дъх на миязми от блата и мочурища. Д. Димов, Т, 573. Някъде откъм чешмата, където имаше голямо зеленясало мочурище, непрекъснато се надвикваха жаби. К. Калчев, ЖП, 126.