МОЧУРЯ̀СВАМ, -аш, несв.; мочуря̀сам, -аш, св., непрех. За земя, почва — задържам вода, влага и подгизвам, образувам мочурище. Коги горнята земя е глиняна, а долнята песковита, тогава е най-полезна, защото долнята песковита земя процежда през пясъка водата от дъжда и не оставя да мочурясва земята и да изгниват корените на растенията. Ц. Гинчев, УЗ, 14. // Овлажнявам се, ставам влажен. Подът в зимника е мочурясал.