МО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който има мощ, извънредно голяма сила; силен, могъщ. Мощна армия.
2. За звук, глас и под. — който се проявява с голяма мощ, сила. Артилерийската стрелба бе така гъста и мощна, че се сливаше в един единствен грохот. П. Вежинов, ВР, 107. Людете наоколо се умълчаха. Тогава Никитич дръпна едрата си глава назад, .., и се разля нашироко мощен глас — кънтящ издълбоко, плътен, мина стремително през сгъстилата се наоколо тишина. Д. Талев, ПК, 399.
3. Който има мощност (във 2 и З знач.). На другия ден пред вилата спря мощна военна кола с червено флагче до единия фар. Д. Димов, Т, 657. Мощен двигател.
4. Прен. Който превишава във висока степен обикновените, средните размери на нещо; едър, голям, огромен. Тия думи бяха казани към друг един мощен пътник, .. Той беше Иван Боримечката. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 226. — А там онази енергична другарка е техническа отговорничка на цеха за писалки! — посочи председателят с ръка мощна, зряла жена с огромен бюст. Тарас, ТМ, 68. А Пройчо .. беше истински мъжага. Мощни гърди и ръце, къс врат, силни челюсти. Б. Болгар, Б, 140. Пред нас се изправиха първите мощни алпийски склонове с побелели снежни върхове. Ив. Мирски, ПДЗ, 115.