МО̀ЩНЕ нареч. Диал. Извънредно много; мощно. — Мощне ми са мили, сестро, модри теменужки! П. Тодоров, Събр. пр II, 139. Полята ни родни са мощне далеч — / време е назад да си ходим. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 18.
