МРА̀ВЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мравка, принадлежи на мравка; мравчен, мравчи. Две шимпанзета разравяха едър мравуняк, да се гощават с мравешки яйца. П. Бобев, ГЕ, 64. В топлите летни дни стотици мравки пълзят върху купчините. Едни пристигат, други се отправят към близката околност по мравешките пътеки, които водят от гнездото в различни посоки. М. Йосифов, НСН, 8-9. Най-изгледно .. в мравешкия живот е това, що тия имат роби и стада. Ив. Богоров, СИНЕ, 47.

2. Който се състои от мравки; мравчен, мравчи. Една дребна тревичка с листенца на детелина изведнъж откри истинска стрелба по мравките. Малките ѝ семена излитаха като куршумчета от кутийките си и биеха мравешките редици. П. Бобев, ЗП, 20-21.

3. Прен. Обикн. за работа, труд — който се извършва с търпение, упоритост, постоянство. Той погледна баща си с ненавист и видя познатите старешки, горчиво-подигравателни очи, у които бедността и педантизмът бяха убили всяка надежда за съществуване по друг начин, освен чрез жалък и раболепен мравешки труд. Д. Димов, Т, 67-68. Ще се намерят и други, които с мравешко трудолюбие ще затарашуват из книгата и ще писнат до бога за всяка пропусната запетайчица. Р, 1926, бр. 229, 2. Той работеше с мравешка настойчивост. Новите му произведения зрееха и натежаваха. А. Каралийчев, С, 249.

4. Прен. За начин на движение — който е много бавен. Поглеждах с тревога плътния кордон, който с мравешка скорост се движеше към входовете. Ат. Мандаджиев, ОШ, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)