МРА̀ВЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мравешки, мравчи. Най-добре човек улавя пулса на големия град, когато отиде в откритите пазари, които, гледани от прозореца на високия хотел, приличат на поле с мравчени купчини сред него. Долу под купчините всичко гъмжи и живее, без да се интересува от времето. В. Дойков, НС, 54.
◊ Мравчена киселина. Хим. Най-простата карбонова киселина, представляваща безцветна течност с остра миризма, която е съставна част от отровата, отделяна от мравките и пчелите, съдържа се в копривата и др. В задната част на коремчето при женските мравки има жлези, които отделят секрет, който съдържа мравчена киселина. На човека мравчената киселина предизвиква силно дразнене и сърбеж. Зоол. VII кл, 54. Към разтворимите във вода вещества се отнасят: .., органичните киселини (ябълчена, лимонена, винена, мравчена и др.). П. Даскалов и др., ТК, 11.