МРА̀ВЯ, мн. мра̀ви, събир. мра̀вие и мравя̀, ж. Диал. Мравка; мрава, мравия, мравей, мравинка, мравунка, мравучка, мравяк, бробинец, бробиняк. Мравите се отличават от всичките други насекоми по войнствените си наклонности. Гр, 1906, бр. 4, 61. Щурецът се молил на мравята / да го нахрани, че от гладост тлей. Т. Шишков, ТС (превод), 65. Върви, гаче го е страх мравята да не настъпи. Ил. Бъсков, ПБ I, 111. И самата мравя, като я настъпиш, гледа за отмъстение. Д. Войников, КЦ, 64. Зимно време, като не останало жито по полето, мравете чистели събраното. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 20. Наяве варди мравете, а тайно краде конете. Послов. Мравя ли е насреща, ти с мечка се бори. Послов.
◊ Вардя се да не настъпя мравята. Диал. Много съм кротък; добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив съм. Съседът беше кротък човек — вардеше се да не настъпи мравята. <И> на мравята път струвам (не минувам, не пресичам). Диал. Много съм кротък; добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив съм. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от тия меки и отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. Й. Йовков, ΒΑΧ, 109. Трупаме се (тълпим се) като мрави. Диал. Трупаме се, тълпим се извънредно много, в голямо количество. През всички часове на деня около тях, като мрави се трупат, разминават се и бързат тълпи от хора. Й. Йовков, Разк. III, 155.