МРАЗЍ безл. 1. Мръзне, замръзва. Нощта беше мастиленосиня .. Мразеше. Пенчович загърна дългия си кожух и се упъти към малкия конак в задната градина. Ст. Дичев, ЗС II, 739. Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. И да пати, патилото не го яде, не трае, то се топи като мекия снег по Младенци; от него не мрази, а овлажнува земята, напойва я, па подкарва: нови билки, нови цветя. М. Георгиев, Избр. разк., 84. Навън мрази.
2. Става студено, студено е.