МРАКОБЀСНИЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Книж. 1. Само ед. Мракобесие. В нея [книгата „Осъдени души“] ясно се откройва борбата между две Испании — Испания на републиканците, .., и Испания на католишката реакция, .., на мракобесничество и реакционен традиционизъм. Лит. ХI кл, 333. Каквото и да кажеш, противниците ти нагазят в политиката. Не я делят от религията, а ако направиш забележка, махат с ръце: „Бяга, казват, от живота ..“ И подмятат за мракобесничество, за невежество. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8.
2. Проява или действие на мракобесник. Мракобесничеството, средновековно или модерно, е все едно и също. Някога хвърляха книгите на кладите. В. Геновска, ПЮФ, 128-129.