МРАМОРИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Обикн. в съчет. с варовик. Който се е превърнал в мрамор или е придобил качества на мрамор. Той [капителът] може да се изработи от майстори с по-ниска квалификация и от по-непретенциозни породи камък, каквито са мраморизираните варовици. Археол., 1990, кн. 3, 12. Цялата планина е от мрамор, по-скоро мраморизиран варовик — нечист, сив, с черни линии, някъде бял, розов или жълт. ПН, 1935, кн. 5-6, 83-84.