МРАНДЀЯ, - ѐеш, мин. несв. мрандя̀х, несв., непрех. Остар. и диал. Лутам се, губя се, бъркам се. Доста е вече да мрандейме в тези суетни заблуждения, нека сички да работим задружно и да просветим нас и сестрите си. Ч, 1871, бр. 12, 383.
