МРАЧЕВА̀ ж. Диал. Мрачевина, мрачина, сумрак. — Чернееха се в мрачевата редица брички; види се в тоя град не се употребяват файтони. А. Страшимиров, Съч. V, 287. Как не ѝ омръзна да се разхожда всяка вечер в градината по мрачевата. Й. Йовков, М, 63.


Източник: Речник на българския език (онлайн)