МРАЧНЀЯ, - ѐеш, мин. св. мрачня̀х, несв., непрех. 1. Третол. и безл. За ден, време и под. Притъмнява, мръква се, тъмнее. Денят мрачнее. Δ Навън мрачнее.
2. Виждам се тъмен, мрачен, с неясни белези и очертания; тъмнея. Сред парка мрачнееха зидовете на „Телеграф капия“, около която още отсега се събираха младежи. С, 1972, кн. 11, 98. Шуми гора зеленогрива — / гнездо на бунтове и песни. / Пред мен грамади се разкриват, / мрачнеят пропасти отвесни. У. Керим, СМ, 14.
3. Поет. Индив. Помръквам, губя се. Вечната съюзница на злото, / днес Смъртта скучае и мрачнее — семето на любовта, живота / с пролетта набъбва и у нея. Д. Методиев, Худ. С I, 472.