МРАЧНОЗЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който е наситено зелен; тъмнозелен. По тоя час Витоша от София се вижда тъй хубава, най-величава и сякаш живуща под мрачнозелената си мантия от сянка и със своето чело, увенчано от последния румен блясък на умиращето слънце. Ив. Вазов, Съч. IХ, 59.