МРЀЖА ж. 1. Тъкан с преплетени и завързани нишки с отвори, обикн. изработена от тел, която служи за направа на огради, клетки и под. Къщите се криеха в сянката на овощни дървета в дъното на своите просторни дворове, оградени с каменен зид или с боядисана мрежа от тел. Д. Фучеджиев, Р, 50. Част от градинката е оградена с телена мрежа, зад която пускат пилета. К. Калчев, ДНГ, 60. Веднъж той се примъкна незабелязано от пазача на фабриката в буковата гора, прескочи телената мрежа, с която бяха оградили дворното място на предприятието. К. Калчев, СТ, 259. Рано сутринта три моторни коли излязоха от затвора. Втората — затворническа камионетка, с непроницаема мрежа на квадратните прозорчета, здраво заключена. А. Каралийчев, НЧ, 140. За тия прозорчета твърде е полезно да имат извътре гирдисана [поставена] от тел мрежа, за да не влизат фтички и мишки, а отвътре да имат капаци, за да са затварят, кога става студено сутрина и вечер. 3. Княжески, ПРШ (превод), 54-55. // Скара, направена от кръстосано и навързано за арматура желязо. Да, всичко, всичко спомням си сега: / как сред кофраж и арматурни мрежи, / любов ни свързва с моя скъп другар. Е. Багряна, ПЗ, 34. ● Обр. Луната осветляваше през листната мрежа акациите, част от алеите на градската градина. Ив. Вазов, Съч. IХ, 130. Чернееха се само клоните на салкъмите, увиснали в сребърната мрежа на месечинната. Й. Йовков, ПК, 15. Блести в заледеното езеро синкав ледът. Елите, брезите, не трепват под снежните мрежи. Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 4. Тънката и бистра вода бързаше по камъчетата, плетеше ситна мрежа и ромонеше. К. Петканов, СВ, 20. Дъбрави, обвити в седефената мрежа на дъжда, се разстилаха чак до синята планина, която бе отбелязвала посоката на пътуването. Ст. Загорчинов, ЛСС, 21. Андон нагази в буйната коприва. Щурци тъчаха тънка звучна мрежа в лунния здрач. Д. Вълев, Ж, 81. Бедната Попея се силеше да срещне поне веднаж погледа му, в който светеха през мрежата на скръбта зари от благост и кротост. Ив. Вазов, Съч. ХI, 60.
2. Съоръжение, устройство за улов на риба и диви животни, а в миналото и на хора, изработено от въжета, конци или телени нишки чрез плетене с използване на възли, с което се огражда ловен участък. Та па зема тая ситна мрежа, / отнесе я на Белото море, / та си фана мрена риба. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 476. В очите ѝ [на Султана] проблесна радост, като да беше ловец, който вижда в мрежата си богат лов. Д. Талев, ЖС, 261. Край бреговете на топлия морски юг ги [пъдпъдъците] очакват заложени мрежи, нови ловци и нова смърт. Ем. Станев, ЯГ, 32. Костенурките са ловят с мрежи. С. Бобчев, ПОС (превод), 312. Отидете у чаршия, / та купете ситна мрежа, / фърлете го над сокола. Нар. пес., СбНУ ХI, 32. Носили [хуните] в едната си ръка нож, а в другата мрежа, с която ся мъчили да засучат и обуздаят неприятелят, за да не би можел да бяга. Г. Кръстевич, ИБ, 33. ● Нар.-поет. Мрежа замрежвам. В ясните нощи, щом слязат звездите / и мрежи замрежат над Дунава тих, / провличат се сенки безкрайни редици, / излиза от гроба си всеки убит. Ив. Пейчев, Избр. ст, 13.
3. Мрежест кръг, понякога с диаметър до 10 м, с оловни тежести, пришити по периферията, който служи за улов на риба чрез хвърляне, мятане във вирове; серкме. Докато старецът замяташе мрежата, аз ловях скакалци за стръв. Ем. Станев, ЯГ, 12. Метнал [рибарят] мрежата и хванал много риба. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 105.
4. Мрежеста торба с две дървени дръжки в краищата, с която се лови риба, жаби чрез газене в плитка вода; сак. Мрежа за жаби. // Мрежеста торбичка, завързана около телен обръч, прикрепена към къс прът, с която рибарят прибира във водата уловената на въдицата риба; сакче, кепче. Денят беше топъл, ясен, никакъв ветрец отникъде. Беше един от най-обещаващите дни за риболов с въдица и с мрежа. Д. Калфов, КР, 21. // Същото приспособление, прикачено на дълъг прът, с което се ловят пеперуди и други летящи насекоми. Влади облече палтенцето си, преметна пушката през рамо, не забрави да вземе и мрежата, с която ловеше пеперуди. Ив. Остриков, ОП, 38. Листоножките, които попаднаха в мрежата, опитаха да побягнат, но се заплетоха в марлята. П. Бобев, ГЕ, 46. Трябва да имате точно око и бързи рефлекси, за да можете с внезапен замах на мрежата за насекоми да уловите някое от тях [водните кончета]. М. Йосифов, НСМ, 4. // Мрежеста торба като рибарско съоръжение, в която, потопена във водата, уловената риба се запазва жива; живарник. За тук трябва да си носиш специална мрежа живарник и .. непременно едно здраво кепче. Защото на въдицата ти може да се закачи някой хубав лин или каракуда. Д. Калфов, ИТШ, 141.
5. Всеки един от различните предмети на бита, изработен по същия начин от конци, прежда, ленти, тел и под., който служи за носене на продукти, за поставяне на багаж, прибиране на коса и под. Две жени с кафяви ръце и нозе носеха мрежа със зеленчуци и доверително си приказваха нещо. Ем. Манов, БГ, 214-215. Някои бяха с раници на гърба, други с училищните си чанти, трети с издути домакински мрежи. Д. Калфов, С, 41. Влакът потегли и куфарчето се раздруса в мрежата. Ем. Станев, ИК III и IV, 315. В малките тъмни купета всичко е запълнено — багажници, мрежи, скамейки. З. Сребров, Избр. разк. 176. Център-нападателят на червените — един от най-опасните шутьори — отначало уж с десния, а неочаквано така силно запрати с левия крак топката в горния десен ъгъл, че за малко да раздере мрежата. Д. Калфов, Избр. разк., 128. // Фино изработена по този начин материя с малки отворчета, която се използва за противонасекомна преграда на отвори (прозорци, врати, люкове, отдушници и под.) или противонасекомно покривало. През отворения прозорец лъхаше гореща влага, а зад мрежата му беснееше оргията на комарите. Д. Димов, Т, 479. Както си лежали през нощта под голямата противонасекомна мрежа, внезапно всички почувствали, че нещо ги души за гърлото. Св. Минков, ПК, 5. // Диал. Прозрачна тъкана материя, която обикн. се използва за було, воалетка и под. Пръпнаха невести млади, / свиха мрежа свиленица, / тънки дари, свилозлати. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 113. Що ми йе мило и драго, / комшийче либе да либа, / .. / на чардак бих го извело, / дека минуват дулгере, / да прават църква — манастир. / Да капе, да ненакапе, / Йованово фесле алено, / Герганина мрежа шамлия. Нар. пес., СбНУ ХХV, 11. Ате кадъна в гюл бахча седи / .., на гергеф шие, / шие, пошива алени мрежи. Нар. пес., СбВСтТ, 65. Триумфът на г. Михайлова е в тоалетите. Разположението на драпериите, тънката мрежа на дантелите, перата и цветята на шапките, всичко това г. Михайлов предава със съвършено чувство. С. Радев, Х, 1909, кн. 4, 15.
6. Диал. Мрежеста лопата за веене на жито и други семена. Мануш вееше зърно, до него Юрданица отмяташе с мрежата отвятото. Юрдан склаждаше слама. И. Петров, МВ, 184. Вършееха с кремъклии дикани, отвяваха насметеното зърно с лопати, дърмонти или мрежи, купени от дунавските рибари, донесени есенно време от керванджиите, които караха жито на Свищовската скеля. А. Каралийчев, НЗ, 198.
7. Примка, която паякът изплита, за да улавя жертвата си; паяжина. Само паяци по тъмните ъгли плетат мрежите си и се люлеят по стените на празните стаи. Елин Пелин, Съч. IV, 82. В един от ъглите [на избата] паяк бе изплел мрежата си. Д. Спространов, С, 210. Татарский хан Тимур като глядал как паякът си пряде, снове и тъче мрежите и платната, .., научил ся на търпеж, на кърпеж. Й. Груев, СП (превод), 57. Те [паяците] тъкат ония изкусни мрежи, които ние наричаме паяжина и които им служат за ловка на другите слаби животинки. Т. Икономов, ЧПГ, 68.
8. Диал. Очната болест катаракт; перде, наметка, металка На кого не си фърлила / тие очи сини, / та не си го повалила / болен три години? / Я що ми са подгоряли / уста на момците; / я що мрежа са хванали / на моми очите! К. Христов, Кр, 59. // Избелване на очите при мъртвец. Радина майка крави молдзеше: / .., що да ми видит! Рада заклана; църните очи мрежа фатиле, / бялото гърло кърв изсипано. Нар. пес., СбБрМ, 361. Що си толко, момо, разсипано? / Бяло лице ти йе помренено, / църни очи мрежа ти фатиле. Нар. пес., СбБрМ, 408.
9. Остар. и диал. Премрежване, замрежване на очите (Н. Геров, РБЯ).
10. Остар. Книж. Ретина. Физический деятел, когото наричаме светлина, действува на всичката поверхност на телата ..; обаче, за да може да възбуди особеното усещане, което ся нарича зрение, требува да ся прикосне до мрежата на окото — едно от повлеклата, что го съставляват. Ч, 1871, кн. 24, 749-750. Оптическата нерва излиза от мозъка, минува през дъното на окото и съставлява мрежата. НКАФ (превод), 117. Мрежата в окото не е във всичките си части еднакво чувствителна за светлината. И. Гюзелев, РФ, 314.
11. Прен. Обикн. ед. Със съгл. или несъгл. опред. Система от съоръжения, обекти, учреждения, организации и под., обикн. на една страна, континент, област и др. Той [Хариман] в Америка управлява и притежава една мрежа железници. БД, 1909, бр. 5, 2. Добре е подготвена блоковата напоителна мрежа и в с. Богдан, където в началото на всеки канал са поставени дървени съоръжения за правилно използване и разпределяне на водата. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. По-късно научих, че през тая нощ сме се проврели през цяла мрежа от постове. П. Вежинов, ЗНН, 138. Всеки имаше конкретна поръка: .., Петър Вранчев се нагърби с младежката работа и с изграждането на сложна мрежа от явки, куриерски и други връзки. П. Илиев, ЛВ, 89. Осветителна мрежа. Речна мрежа. Радиотелевизионна мрежа.
12. Прен. С предл. οт, на. Множество неща, струпани или поставени на едно място без специален ред, без система. В селото заизправяли снаги двуетажни къщи, върху покривите поникнали гъсти мрежи на антени, по улиците и дворовете забръмчали леки автомобили. Д. Вълев, Ж, 113. Сегиз-тогиз мрежата на листата се поразтваря във вид на прозорец и нам се мяркат в хоризонта на североизток някакви остри скални върхове. Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. После майсторът взимаше малко тъничко длетце или резец и набраздяваше по него кръгчета, изплиташе мрежа от черни точици. Така нагиздено, .., цигарето беше готово и биваше захвърляно в едно кошче до тезгяха. Д. Спространов, С, 64. Занаятчиите-фотографи подправят понякога снимки на свои клиенти, заглаждайки леко някоя бръчка покрай устата или като изчистват мрежата от бръчици под очната ябълка. А. Гуляшки, ДМС, 203. Изведнъж той си го припомни с необикновена яснота — пълничък, закръглен, с широко, леко подпухнало лице, .., и като че ли покрито с мрежа от многобройни гънчици. П. Вежинов, СО, 19.
◊ Алеманска мрежа. Мор. Вид рибарска мрежа за улов на пасажна риба. Контактна мрежа. Техн. Комплект от проводници и съоръжения към тях, по който се предава електрическа енергия, необходима за задвижване на транспортни и строителни машини; тракционна мрежа. В контактната мрежа се употребява високо напрежение, понеже тогава загубите, причинени от електрическия ток, ще са по-малки. К, 1963, кн. 8, 27. Електрифицирането на линията София-Пловдив. Стълбовете за контактната мрежа са издигнати по целия участък София-Ихтиман още от края на миналата година. ВН, 1960, бр. 2631, 1. Рибарска мрежа. Спец. Дълга или голяма мрежа за улов на морска или речна риба чрез влачене или заграждане. Под крив плевник беше струпано сено, рибарска мрежа съхнеше, просната на два кола. Ст. Загорчинов, ДП, 48. Двамина троглодити, .., кърпеха една рибарска мрежа с игла от дрян, измайсторена от самите тях. А. Каралийчев, НЗ, 211-212. Тарифна мрежа. Спец. Подредени в ска̀ла данни за определяне на трудово възнаграждение за единица време. Държавното индустриално предприятие .. в гр. Попово търси стругари. Заплащане по тарифната мрежа на машиностроене. ВН, 1960, бр. 2714, 3. Изяснени са най-съществените и основни въпроси по нормирането и заплащането на труда, постановленията на Министерския съвет по новите тарифни мрежи и щатни таблици. ВН, 1961, бр. 2934, 2. Телена мрежа 1. Обикн. мн. Воен. Противопехотни прегради, направени с колове и преплетени с бодлива тел; телени заграждания. Пред всички, .., крачеше със строга войнишка стъпка Костадин Пиронев. Това беше цял батальон от устремени напред бойци, минавали неотдавна през запалени села, през вражески окопи, през разкъсани телени мрежи. Г. Караславов, ОХ III, 121-122. На шестдесетата минута от тръгването се озовахме пред първия пояс телена мрежа. Ал. Гетман, ВС, 193. 2. Спец. Ограда, изработена по същия начин, около лагер, затвор, забранена зона и под. Ние, пленниците, още стояхме зад телените мрежи на лагера край Солун. Ив. Димов, АИДЖ, 41.
~ Мятам се <бия се> като риба в (под) мрежа. Разг. Обхваща ме силно смущение и не зная как да постъпя или да отговоря. — Хъ — кривна глава Симеонов по едно време, — ще трябва братът на поручика .. него ще трябва да отмахнем. И се замисли, а после се усмихна. — Добре ми хрумна — каза: — ще има да се бие като риба в мрежа! А. Страшимиров, Съч. I, 214. Мятам / метна (хвърлям / хвърля) мрежата (мрежите) <си> някъде. Разг. Извършвам обикн. нещо непочтено (някъде). Швейцер: — А ти, Шпангелере, накъде мята мрежите? Втори: — Ние с Бюгеле обрахме един дюгян и носим дрехи на петдесе душ. Н. Бончев, Р (превод), 53. Оплитам / оплета (вплитам / вплета, заплитам / заплета, улавям / уловя, хващам / хвана) в мрежата (мрежите) <си> някого. Разг. 1. С хитрост, с коварство успявам да привлека някого и да го въвлека обикн. в непочтени дела. Виктор настръхна, нещо му подсказа, че бившият хазаин е забъркан в някаква мръсотия и че се мъчи да въвлече и него в играта си. Дали не е оплел в мрежата и старата, толкова склонна към всевъзможни комбинации? Др. Асенов, ТКНП, 91. В скоро време, чрез лихварство, той заплете в мрежите си земеделското население в околните села и търговската класа в Карлово и Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 32. Национал-социалистите се представят за борци против „националното унижение на Германия“, борци за изграждането на „Велика Германия“. С такива средства те искат да уловят в мрежите си разорената дребна буржоазия, селяните, та дори и работниците. Ист. Х кл, 209. 2. Успявам с хитрост, с коварство да накарам някого да се увлече, влюби в мене или да се ожени за мене. Емилия си призна, че тя те е подмамила, уплела те е ловко в мрежите си. Ст. Поптонев, НСС, 207. Богатата наследница беше увлечена в него, .. Нека момичето напълно се вплете в мрежата му. М. Грубешлиева, ПИХ, 211. Влизаше в нейните [на царицата] замисли да оплете бдинския деспот в мрежите си, та по-лесно да го погуби. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272. — Да не бе се женил, той сега би си накривил феса, но тя го улови в мрежата си, народи му деца. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Оплитам / оплета (заплитам / заплета, улавям / уловя) като риба в мрежа някого. Разг. Обърквам, съсипвам живота, кариерата на някого. Дако Дермански за пръв път почувства, че в живота има дребни на пръв поглед неща, които могат да уловят и уплетат човека като риба в мрежа. Г. Райчев, ЗК, 49. Оплитам се / оплета се като мрежа около драка; Закачам се като мрежа в (о) драка. Разг. Забърквам се, обърквам се. Учител Нонин повтори много пъти тая фраза и мислите му се оплетоха в нея като мрежа около драка. Елин Пелин, Съч. I, 138. Падам / падна (попадам / попадна, влизам / вляза) в мрежата (мрежите) на някого. Разг. Изпадам под лошото, зловредно влияние на някого. Пламенният Антоний паднал в мрежите на египетската царица Клеопатра. Като напуснал сичките си дела, той живял при нейния Александрийски двор, като се занимавал с пиршества, лов и други удоволствия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 262. Гърция с всеки нов ден все повече попадаше в мрежите на Палмерстон; .., а това означаваше разкъсване на православното единство против ислямизма; то означаваше за руския дипломат неуспех с неизмерими последици. Ст. Дичев, ЗС I, 299. На 17 февруари българските граждани трябва да внимават да не попаднат в хитро оплетените мрежи на насилниците, които под предводителството на народната партия са свързали съюз против настоящия режим. Бълг., 1902, бр. 456, 1. Защо затвориха невинните хорица? — попита с възмущение един селянин. — Защо ли? Защото Деяна и Елпезето си мислят, че като ги махнат, чичовците по-лесно ще влязат в мрежата им. Г. Караславов, СИ, 146. Пада / падне мрежата от очите ми. Разг. След като дълго неоснователно съм вярвал в някого или в нещо, разбирам истината; проглеждам. Гороломов стоеше като гръмнат. Той слушаше поразен и беше зашеметен от жестоките истини .. Но най-страшното беше, че и нему падна мрежата от очите! Ив. Вазов, Съч. ХI, 149. Може той, например, да ти е казал, че те познава малко? Че и ти трябва да го знаеш? Че ще скоро мрежата от очите ти да падне? .. Че често тряба да туря на лицето си маска, та да измами душмането си? Н. Бончев, Р (превод), 80. Плета (изплитам / изплета, сплитам / сплета) мрежата (мрежите) <си> по някакъв начин, някак. Разг. Успявам по някакъв начин (някак) да подготвя успешното извършване на нещо, обикн. не много почтено. Те [комунистите], както виждаш, продължават да внасят позиви, да крадат оръжие, да заразяват войниците .. Добре са изплели мрежата си, значи. Д. Ангелов, ЖС, 230. Манол търпеливо бе плел мрежата си, за да го подчини на своята воля. Ем. Станев, ИК III и IV, 101. На нашето [руското] правителство щат бъдат ясни сичките нишки на тънко изпредените мрежи, които плетат неприятелите на славянския напредък. НБ, 1876, бр. 22, 87. Плета мрежа около някого. Разг. Опитвам се с хитрост и коварство да привлека някого и да го въвлека в непочтени дела. — Нима трябва спокойно да гледам как Самуилов плете мрежа около Робинзон? М. Марчевски, ТС, 79. Плета (оплитам / оплета, изплитам / изплета) мрежа<та> (мрежи<те>) <си> с някого. Разг. Кроя планове за извършването на нещо, обикн. не много почтено. Когато Гарашанин дошел на министерството, то, .., това дело произвело в Цариград най-приятно впечатление. Сичкото това ни доказва, че Гарашанин е плел мрежи с цариградските големци и работил против народа си. С, 1872, бр. 41, 328. Тя [Ирина] продължава да следва медицина, влиза в света, който досега ѝ се струваше недостъпен, изплита мрежата и улавя успеха си. Д. Димов, Т, 112-113. Преплетен (сплетен, оплетен) като мрежа. Разг. Преплетен, сплетен гъсто, нагъсто, един пред друг. Изведнъж над черните клони на дърветата, преплетени като мрежа, блесна нещо като светкавица. Й. Йовков, Ж 1945, 72. Сплитам се (преплитам се) като <гъста> мрежа. Разг. В голямо количество, много. Тъй както привечер на слънце пъргав рой / мушици се вият пред пътника и той / замахне ли с ръка — те повече налитат / и като мрежа се пред погледа му сплитат. П. П. Славейков, КП ч. III, 81. Хвърлям / хвърля (мятам / метна) мрежата си. Разг. Подмамвам, подвеждам някого за извършването на нещо, обикн. не много почтено.
МРЀЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Зашивам дупка, скъсано или прокъсано на плат, дреха, с кръстосани във вид на мрежа конци; замрежвам. Гана под коша седеше, / чоен вълненик мрежеше. Нар. пес., СбВСтТ, 550. Мрежа бримка на чорап.
2. Прен. За влага, сълзи, дим, дъжд и под. — не давам възможност (на очи, поглед) да виждат ясно; премрежвам, забулвам. През кристалната влага, която премрежваше неговите [на Теодосий] зеници, Търново му се показа като видение, окъпано в седмоцветни багри. Ст. Загорчинов, ДП, 238. Дафина мести се неспокойно, повдига рамене и очите ѝ мрежат сълзи. Ив. Кирилов, Ж, 9. Тънкият пламък на газеничето трептеше и мрежеше погледа му. Ив. Планински, БС, 7. ● Обр. Свещена пролет погледа ми мрежи, / фъртуна дреме в моите гърди. Хр. Ясенов, Събр. пр, 77. Свят шеметен, и реч, и поглед мрежи; олягат се тъми во всеки кът. К. Христов, С, 1939, 135. Но вино мрежеше очите, / звездата стана рой голям .. / — Кажи ми ти, коя от сите / показва Витлеем — да знам! Хр. Радевски, Избр. пр II, 114.
3. Прен. Диал. В съчет. с очи. Притварям очи, не виждам ясно, обикн. поради умора. „Не дрема, бае, не дрема, / нало си мрежа очите, / че съм била на седенка.“ Нар. пес., СбВСтТ, 464.
4. Прен. Обикн. за множество предмети, птици, машини, линии и под. — като пресичам в различни посоки някакво пространство, правя нещо (обикн. небе) да се вижда неясно, като през мрежа. В пределите на горницата нещата живееха в тиха и ленива истома. Никакво движение не разчупваше мекото съзвучие на линиите, които мрежеха пространството като огромна паяжина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 143. Ненов гледа в далечините. Да, жеравите вече прелитат от юг. Загледан. Каква верига! И как спокойно мрежат небето! Ив. Кирилов, Ж, 84. Сърдито Витоша се йоще ежи / под зимната си пелена и мраз, / и час по час фъртуната я мрежи / и тръпки ледни праща чак до нас. Ив. Вазов, Съч. III, 64.
5. Диал. Целувам, обсипвам с целувки (очи, лице). — Руселено, мала моме! / Та има празна килия, / и калугерска мантия; / ама си ного убава, / гячета ке онемеят, / попове ке ослепеят, / манастир ке се затвори! Ако дадеш бело лице, / бело лице да грубиме, / ако дадеш църни очи, / църни очи да мрежиме. Нар. пес., СбАИ, 292. мрежа се страд. Небето се мрежи от млечни кълба на шрапнели. И. Кирилов, Съч. II, 226. Ето и аз сега плача, господи, очите ми се мрежат от сълзи, ала не с живи души е раздялата ми. Ст. Загорчинов, ДП,498.
МРЀЖА СЕ несв., непрех. 1. За очи — започвам да не виждам ясно (поради умора, необходимост за сън и под.); премрежвам се, притварям се, затварям се. Очите ми се мрежат, днес съм уморена — рече тя и подаде листа на Тихон. — Чети, Тихоне! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 178. Очите му отново почнаха да се мрежат, дрямката го налегна с нова, още по-голяма сила. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 118. Пих много и очите ми се мрежат.
2. Безл. Индив. Притъмнява, премрежва се (в очи, поглед). От срам и от яд / в ушите шуми, в очите се мрежи. К. Христов, ПП I, 61. Главата ти шуми, в очите ти се мрежи. К. Христов, Избр. ст, 300.