МРЕЖА̀ЦИ мн., ед. (рядко) мрежа̀к м. Остар. Книж. 1. Тънки микроскопични тръбички, по които се придвижват хранителните вещества на растенията; проводяща тъкан. Ако прережете някое растение и да погледате на прерязаната част с микроскоп, то ще да видите, че по нея са намират цели стотини каналчета или мрежаци, из които тече вода. Знан., 1875, бр. 2, 25. Зъбите на тревоядните животни по своето устройство приличат на нашите коренни зъби и тая форма необходимо са обособлява с тяхното назначение да преживят, т. е. да разгризват ситните влакна и мрежаци на растенията, в които са намират хранителни вещества. Знан., 1875, бр. 13, 200.
2. Капиляри и други тръбички в тъканта на месото. Хранителните начала на месото, когато е то сурово, са заключават в особен род пихтиени вещества, които са заключават в мрежаците. Знан., 1875, бр. 16, 247.
3. Килийките на пчелна пита. Ние можеме, ако и не съвсем, да наречеме инстинктивна работа само работата на пчелите, които творят вечно едни и същи шестиъгълни мрежаци и които ги пълнят еднакво с мед. СбС, 1875, кн. 1, 9.