МРЪВКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Човек, който обича да яде мръвки, месо; месар. Синът е мръвкар и постно не яде.
2. Диал. Човек, който обича да яде сланина, мръвка; сланинар, мръвар. На полето си носим мръвка — мръвкари сме.
