МРЪ̀ВЧИЦА ж. Умал. от мръвка (в 1, 2 и З знач.). Всички тия прекрасни гости пресягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце, набождат с виличките си някоя тлъста мръвчица или късче препечена кожица. Св. Минков, РТК, 140-141. — Хаджи ефенди, без докачение, ама ще си посегна една мръвчица, да се смърся и аз с такова нещо. Чудомир, Избр. пр, 85. Ту залче ще ми топне в гозбата, уж да я опитам, ту мръвчица ще ми откъсне, ту пък, като изсипе кашата, ще ми даде да ометя тиганята. Т. Влайков, Пр I, 5. Опекат [за гостенина] някоя свинска мръвчица / .. / и си захващат моабета от сладък по-сладък. СбНУ VIII, 43.
◊ На мръвчици ще (да) разкъсам (насека, накъсам, сека, разсека, направя) някого. Разг. 1. Жестоко, безмилостно ще си отмъстя на някого. Ако те открие, на мръвчици ще те направи. 2. Ще убия, ще погубя чрез жестока смърт някого. Губителят дереше широки ленти вече от гърба на мъченика, лепеше по отворените рани шепи сол и викаше, пищеше прегракнал: — Говори! Кажи къде я скри! Ще те насека на мръвчици. Д. Талев, С II, 186. — Тетя са го нацапали в един комунистки вестник, и тая работа е на батя ти Вълка! .. Кой каза на батя ти оная работа .. Признавай, или на мръвчици ще те направя. Г. Караславов, СИ, 193-202.