МРЪ̀ДВАНЕ, мн. -ия и (рядко) -та, ср. Отгл. същ. от мръдвам и от мръдвам се. Мелницата беше готова, .. Влязоха в сградата да пуснат колелото. Всички втренчихме погледи в перките. Никакво мръдване. Г. Белев, ПЕМ, 123-124. Слънцето, което се промушваше между тия клони, разлюляваше при всяко мръдване на дървото една чудновата мрежа от петна върху пода на чардака. К. Константинов, СЧЗ, 75. Черната кобилка също тъй изморена, не трепваше, като че се боеше да не би с мръдването си да докара нови беди за Айа. Й. Йовков, АМГ, 54. Нямаше го полковник Додев, готов да ругае наляво и надясно, нито поручик Игнатов, който само за едно мръдване в строя удряше с юмруци по зъбите. В. Нешков, Н, 257. — Х-м-м, кърпя зер — отвърна сухо и със злобна нота в гласа си госпожата, като направи пак презрително мръдване с устната си. Т. Влайков, Съч. II, 169.