МРЪ̀ДЛА ж. 1. Диал. Жена, която стои, седи неспокойно, която шава, върти се, мърда непрестанно, непрекъснато (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. Разг. Грубо. Жена, която е известна с любовните си увлечения; любовчийка. Стара мръдла е тя.
