МРЪ̀ДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мръ̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мръдвам. Жената си га найдел заспана дълбоко. Дигал га да стане, да сготви вечера, а та ни мръднувала, ни се разбудувала. СбКШ, 93. Па земая два млади девера, / па земая бре жар жаровита, / турия я Мари у пазува — / Мара ни мръднува, ни трепнува. Нар. пес., СбНУХLV, 359.
МРЪ̀ДНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); мръ̀дна се, св., непрех. Мръдвам се.