МРЪЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мързелив; мързлив. Па оня [кучето] мръньо може с едно коматче леб, не, ами буца му хвърли, ще го залъжеш. Дремльо! .. Мръзливо едно такова, сѐ у къщата седи! Ст. Даскалов, СД, 230. Вървели из пут, а другаре се подигравали на момчето: — Бре, Жельо, невеста граовка ти млого мръзлива бре! Оспала се е... Нар. прик., БНТв Х, 244.