МРЪ̀ЗОСТ, -тта̀, мн. -ти, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Качество на долен, подъл, отвратителен човек; мерзост.
2. Проява, постъпка която предизвиква възмущение, отвращение; мерзост. Человек начнал по всякой час да престъпя естествений закон божий, сир. впаднал в неприлични склонности, .., гнъсни плътски мръзости, .. и пр. Хр. Данов, ППК (превод), 17. На господара Ротщайна предложиха питаня; — Познавате ли вий някой си господин Щаб? Бавил ли се йе той много с политика, показвал ли йе мръзост към Наполеона? Ч, 1871, бр. 23, 728. После тия два разговора, .., Ясен промени тон; не спомянуваше вече ни отечество, ни мръзост към гърците. Б. Димитрова, Я I (превод), 66.