МРЪ̀КНАЛО, мн. няма, ср. 1. Само членувано. Диал. Тъмнина, мрак, тъмно; мръклица.
2. Обикн. в съчет. с предл. по, до, преди, след, от и (диал.) в, с. Времето, когато вече е тъмно или почти тъмно, когато е настъпила тъмнина; мръкване, надвечер. Върнахме се по мръкнало в колибата и изядохме създърмата, която миналата вечер хвърлихме като развалена. П. Незнакомов, СП, 237. Събуждай са щом са цъкне зората и залягай на работа до мръкнало. У, 1871, бр. 1, 222-223. Цял ден лежаха те в близката околност на Ягодово и на мръкнало отвлякоха кравата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 277. Преди мръкнало ще дойде Хасан паша, може да надзърне и в яхъра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. Вечерта, .., всичките близки роднини, родителите, старий сват, деверите и момъкът отиват у момини, гдето ги гощават и даряват с кърпи, което наричат „годешници“ и се връщат в мръкнало. Ст. Шишков, ЖБ, 59. С мръкнало жените, а особено момите, се прибират вкъщи. И. Хаджийски, БДНН II, 127. Той [бащата на бай Нончо] беше веселяк по нрав, .. и можеше да разказва приказки от мръкнало до първи петли. А. Гуляшки, СВ, 24.
3. Само в съчет. с предл. в, по. Диал. Времето сутрин, когато още не се е съмнало; преди зазоряване, в тъмно, много рано. Излизам в мръкнало. Δ Събуждам се още по мръкнало.