МРЪ̀КНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от мръкнува и от мръкнува се; мръкване, смрачаване. При мръкнуване, .., аз отидох с него [дивака] да издоя козите си. П. Р. Славейков, РО (превод), 112.
