МРЪНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За глас, реч и под. — който се отличава с мрънкане, който е неясен, неразбран, монотонен. Той [Нено] говореше вече със своя естествен глас: мрънлив, с неочаквани повишавания и като провличаше някои думи. Ил. Волен, МДС, 157.