МРЪСНЍЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от мръсник1. — Ето и това е също за тебе, малко, подло мръсниче, дето ми ядеш хляба. Значи, печалбите ти се дават специално за тебе, а? Значи, моята единствена работа е да плащам разноските? Б. Райнов, ДВ, 156. — Защо да го [момчето] пречукваме? — Как защо? Ами че мръсничето знае вече всичко! То знае за предавателя, разучило е добре мутрите ни! П. Вежинов, СО, 150. Та таз душица е като мръсниче коте, / което ден и нощ при въглищата спи. К. Христов, ПП II, 144.