МРЪСНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на мръсник1. Аз още по-рано трябваше да туря край на тая мръснишка пропаганда против държавата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 22. Мръснишки навици. Мръснишка работа.
МРЪСНЍШКИ. Нареч. от прил. мръснишки. Спасява се Личо по свое усмотрение, а не на леля си Деша Турчилова, която го предаде най-мръснишки. К. Георгиев, ВНП, 93. Иван се обърна и видя, че французинът се хилеше мръснишки — беше забелязал, че краката му не го държаха добре. Н. Драганов, ТМС, 136.