МРЪСНОБЯ̀Л, -а, -о, мн. мръснобѐли, прил. Който е с нечисто бял цвят, със замърсена белота. Ларвата на житния бегач е с плоско тяло, има мръснобял цвят, силно развита глава и яки клещовидни челюсти. ОФ, 1950, бр. 1720, 2. Дрешните въшки / .. / са по-големи от тези на главата и имат дължина средно З мм. Техният цвят е мръснобял. Ил. Петков и др., КВБ, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)