МРЪСНОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е с нечисто син цвят, замърсено син. Смленият ултрамарин се подлага на сваряване с прегрята пара. Сярата се отделя на повърхността с мръсносин цвят. Н. Преславски и др., НПБ, 166.


Източник: Речник на българския език (онлайн)