МРЪСОТА̀ ж. Остар. и диал. Мръсотия. Всичко около мене ми се струваше непоносимо — .. Но от всичко най-много ме отвращаваше грозотата, неизмеримата бедност, смазващото чувство за мръсота. П. Вежинов, ЗНН, 6. Безредие и мръсота личеха и у хората. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 136. — Вън! .. Вън, говеда! .. Простаци, вмирисахте селото с мръсотата си! К. Петканов, ДЧ, 435. Те са извън мярката лакоми и откъм мръсотата да ти са подигне сърцето. С. Бобчев, ПОС (превод), 213. „Кажи ми, я попитал той, от свяст ли си / лишена? / Да киснеш в мръсота, и да се цапаш, кой те / кара?“ Ст. Михайловски, ФСС, 49.