МРЪТВЍЦА ж. Диал. 1. Усойно място; мрътвина, усой, усойка, усойле.
2. Пренаторена земя, която не ражда. Няма я оная, кротката земя. И педя мрътвица яловица не може да намери. Ст. Даскалов, ЕС, 117. И в този случай [при гниенето] ся добива остатък, подобен на чернозем, наречен мрътвица, който подир за няколко время продължавва разлаганието си. С. Веженов, X (превод), 86. По блатища и тръсища ся намира една черна пръст, която е станала от растителни останки, угнили наполовина, .. Такава черна пръст ся казва ялава черна пръст или мрътвица. Й. Груев, Лет., 1872, 238.