МРЪТВЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мъртвешки. Отиде си младостта ми, загина, / а от старост що мож да са ожида? — / Изстинало огнище, аз видя, / тлее само огън тамо мрътвичав. Π. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 7, 1.
