МРЪ̀ЩЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. В съчет. с лице, чело, вежди и под. Свивам, сбръчквам (лице, чело, вежди и под.) в израз на недоволство; въся, навъсвам, чумеря. — Да живееш в село, значи да станеш пияница, — каза той като мръщеше лице и цъкаше с устни. — Уф, че люта била .. Същи спирт. Й. Йовков, АМГ, 73. Игнат, свил устни, мръщеше вежди и поклащаше замислено глава: — Изведнъж не мога да ти кажа. М. Грубешлиева, ГР, 96. Ангорският котарак, .., наблюдаваше със зажумели очи господаря си, мръщеше червеното си носле и от време на време потупваше сърдито с опашката си по килима. А. Гуляшки, Л, 143-144. Лейтенантът закрачи от единия край на каютата до другия, приказваше си нещо сам и мръщеше чело. Д. Добревски, БКН, 176. мръщя се страд.
МРЪ̀ЩЯ СЕ несв., непрех. 1. Изразявам обикн. недоволство като свивам, сбръчквам лице, чело, вежди и др.; въся се, навъсвам се, чумеря се, муся се, цупя се. Колкото повече се вгледваше в листата, толкова повече се мръщеше и толкова по-усетно се изразяваше недоволството му. Т. Влайков, Съч. III, 250. Синовете се превиваха от смях, като гледаха как майка им ту се мръщи и свива хлътналата си беззъба уста, ту се смее с очите, защото дяволит беше този кючюк Стефан и човек не можеше да му се сърди! Ст. Дичев, ЗС I, 391. Една муха дохождаше и кацаше на носа му, той се мръщеше и махаше с шепа, за да я улови. Й. Йовков, ПГ, 84. Тънко поцукваха петгодишна ракия и всеки по своему с наслада се мръщеше от огнената и лютивина. Т. Харманджиев, КЕД, 53.
2. Прен. Разг. Не харесвам някого или нещо, не съм доволен от някого или от нещо. Но на домакините не се харесваше такава чистачка, която час по час кърми бебето и работата се протака. Мръщеха ѝ се. М. Грубешлиева, ПП, 96. Старите немци май се мръщят на неговата жизнерадост. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 94.
3. Прен. Разг. Сърдя се, нервирам се, дразня се. — Татко винаги се мръщи, като види някой да ме изпраща. Ст. Христозова, ДТСВ, 83. Той [Янко] беше дошъл при другаря си за помирение с такава важна новина, а Симо продължаваше да му се мръщи и перчи. Ем. Коралов, ДП, 20. От време на време извръщаше глава към хорото и гледаше как Златка и Пейчо играят един до друг. Той се мръщеше, а те не го и забелязваха. К. Петканов, П, 63. Мурад, .., ѝ падна на сърце и тя, въпреки повеленията на закона, му откри лицето си. Джалил започна да се досеща, започна да се мръщи и да хока без присъда Мурада. Й. Йовков, ЖС, 172-173. ● Обр. Там дето гора отсъствува, мръщят се страшни скали, напластени хоризонтално една въз друга. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 62-63. От три дни вееше горняка пак студен / и с облаци покрит се мръщеше Балкана, / изпращайки с тътнеж към пролетта закана. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 189. От пътя на смъртта се връщаш / за нова жертва и любов, / но ядно се животът мръщи / на твоя златоструен зов! Т. Траянов, П, 33.
4. Прен. За време, небе и под. — ставам облачен, дъждовен; навъсвам се, въся се. Разсърдена, че дала няколко дена хубаво време, Марта сега не преставаше да се мръщи. Ал. Константинов, Съч., 258. Небето се мръщи и слънцето слабне / и въздухът става суров. Хр. Радевски, Избр. пр II, 9. ● Обр. От север се мръщят мъглите. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 160.