МСТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Отмъстителен. Митхад паша, мстителният и жесток / бивши русенски валия, е велик везир. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 86. През дверите на светло утро се издигаше грамаден щит: разтопено, кърваво слънце изгряваше отново, страшно и мстително. Н. Райнов, КЦ, 75. Той [българският народ] е мирен и търпелив, ..; но затова пък напротив, е мстителен и жесток даже. П. Р. Славейков, ПХС, 17. Той [бог Мойсеев] е страшен, гневен, мстителен. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 80.
— От рус. мстительный.