МСТЯ, мстиш, мин. св. мстих, несв., непрех. Остар. Книж. Отмъщавам, мъстя. Мстеше невидим Господар на нехвели данници — и язви пращаше на лениви раби; че и цар, и боляри, и народ — от закон и повеля бяха отстъпили. Н. Райнов, КЦ, 71. — Чуй ме, трижди страшний Боже, дето цариш на месеца, мстиш и съдиш над звездите .. — Тука падам на колене. Н. Бончев, Р (превод), 100. Ходял е [българинът] по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища — и щом варваринът е погазвал огнището му, .., хващал е бащина сабя, братова пушка и с
„дружина вярна и сговорна“ отивал е в Стара планина да мсти за обиди от турци и чорбаджии. В. Пундев, СбПер. п, 187-188. А видел как Горан бе сбъхтан, Зеленгора / се хвърли чак от връх окопа, да мсти / за верний си другар и хласка, и върти / с топора си. / .. / За верний си другар той с него полетя / да мсти сега, и там, замахнал извъртя / и пъргавий феллах по темето халоса. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 234.
— От рус. мстить.