МУБАШЍР м. 1. Истор. В Османската държава — специален емисар, обикн. изпратен от столицата. Учен самоковец бил писал от Истанбул до един от неговите приятели, че скоро царски мубашири щели да пристигнат в Самоков, за да отведат блудният Дели Матея на заточение в някой далечен манастир. А. Христофоров, А, 277.
2. Индив. Съпровождач, съпроводител. — Хайде, карайте вляво! — рече им пребледнелият юзбашия. Мубаширите подкараха конете от двете страни на навъсения пленник. А. Христофоров, А, 307. Босоноги момчета замерваха владиката с камъни и мубаширите пришпориха конете към неговото муле, за да предпазват духовника с телата си. А. Христофоров, А, 306. — И берат ще ви издействувам — .., — и двама мубашири ще ви дам, та с тях да си вървите и с тях да пристигнете, зер знае ли човек какво може да му се случи в нощта? А. Христофоров, А, 266.
— Тур. mubaşir 'надзирател, възпитател'.