МУ̀ГЛАЛИЯ, мн. -ии, м. Индив. Мугленец. По едно време прихлопа кон и на къшлата се изтърси Саньо Хаджи Бекиров Перчемлият. Той беше муглалия, свои овце нямаше, ала беше палаво, диво, сербезлък продаваше и с това си вадеше хляба. Н. Хайтов, ДР, 83.


Източник: Речник на българския език (онлайн)