МУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се движи, действа, мисли или извършва нещо много бавно, едва-едва; бавен, флегматичен. — Кой човек в Игличево се ползва с доверие пред хората, пред жените, .. — Петко Бързата, много е прибързан. Васил Дойчинов, той пък е муден, не е решителен. Кр. Григоров, И, 85. — Аз видях протокола. Значи муден съм бил, а? Значи работата ме влачела, тъй ли? П. Незнакомов, СНП, 97. Йоаким, патриарх всерусийски, беше човек упорит, много муден, много недоверчив и същевременно много любопитен. Д. Рачев, СС, 136. Преди да завали сняг, тополчани бяха станали мудни; едва се влачеха по пътищата, обикаляха засетите ниви и скучаеха. К. Петканов, Х, 105. Аз заминувах тъкмо по време на коситба и имах случай да изуча твърде потънко това особено и толкова мудно население. Лет., 1876, 121. ● Обр. Така протичаше животът — ту весел, ту муден през деня. Д. Спространов, ОП, 139.
2. За походка, глас, работа, движения и под. — който е неестествено, ненормално бавен; забавен, флегматичен. На Свиленка никак не ѝ се харесваше тоя човек. Нито мудната му походка, нито ехидната му, подигравателна усмивка, нито зеленикавите му, присвити очи. Кр. Григоров, И, 109. Свещеници подеха с муден глас молебен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 62. В тая мъчна и мудна работа той нямаше нигде никого, който да му покаже нечто. Й. Груев, СП (превод), 164. Ние сме, напротив, народ с мудна мисъл, без полет във въображението, хладни по темперамент, съсредоточени сурово в себе си. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1, 11.