МУДРЀЦ, мн. мудрецѝ, м. Остар. Книж. Мъдрец. Бог обича да помага на оногози, който си помага, казал един старовременен мудрец. Пч, 1871, кн. 4, 62. — Защо е тоа идеал за недостигаемо совершенство, неизпълнени планове? .. Когато само да потеглиш това нещо (сочи в лицето си с пищол) и мудрецът става глупец, .., честният — лъжец? Н. Бончев, Ρ (превод), 95. В предната одая имаше сякаква покъщнина, а другата, .., беше по-утребена и повече приличаше на къща, в която живее мудрец и художник — ваятел, нежели на постница. Е. Мутева, РБЦ (превод), 80. Читателю, какво мислиш: Мойсей жалувал ли ся задето е напуснал египетските мудреци, когато Бог сам го е поучавал? ИЗ 1877, 126.