МУДРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Мъдрувам, мъдърствувам; мудровам, мудроствувам, мудурствувам. А за напредока, за улучшение на състоянието на человеческия род в тойзи свят, надали имаше някой да мисли и да мудрува. Ч, 1870, бр. 1, 16. Някой си Христович изпърво, .., смислил, че без друго тряба да стане грък, сам той зел гръцки да мудрува, децата си дал гръцки да учат. Г, 1863, бр. 4, 28.