МУДРУВА̀НИЕ, мн. -ия и -та, ср. Остар. Книж. Мъдруване, мъдърствуване; мудруване, мудрование, мудроствуване, мудурствуване. Да ни погледне човек по дрехите, носението, отнасението, да ни чуе понякогаж високите приказки хитруваниета, мудруваниета, кога си брътвим с за големи работи, ще каже, че ние сме бая умниразсъдливи хора. ВЦ, 1888, кн. 20, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)