МУ̀ДУРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. Мъдърствувам, мъдрувам, мудровам, мудроствувам, мудрувам. И струва ми се, че пак по-прави ще бъдат онези, които като мен ще твърдят, че тези теменужки са садени в полето на нашата народна поезия от певци (..), които не са мудурствували лукаво. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 169. Такива са Омир, .., Толстой и всички велики художници на словото, .., в противоположност на оная гъмжаща сган от писатели и поети, които се оращисват само с измислици или мудурствуват лукаво над неща, интересуващи само тях. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 91-92.