МУЖ, мужъ̀т, мужа̀, мн. му̀жи и му̀жие, м. Остар. Книж. Мъж. Придирят и кажат някои, че ся раждат по-много мужески деца, .., и това определи Бог, защото мужите по-бедствуват и ся по-губят от жените. П. Берон, БРП, 127. В това време в черкова, дето патриката и царя биле на литургия са чул глас отгоре, че скоро ще муж праведний, человек божий, от своего тела да излезе, та да го потърсят и намерят. Т. Влайков, Пр I, 177. — Вие сте добри и мирни ученолюбиви деца и заради това ся уверяваме, че ще ся изучете и станете добродетелни мужие. А. Никопит, УД (превод), 16. Жената му думаше: мужу, недей хули общо сичките жени, но само лошите. И он ѝ думаше: сичките хулим, защо сичките са лоши. Х. Йоанович, БООФ (превод), 33. От голямо потемнение завадили са змеюве и думат, че имат жени любовници, и много мужие не смеят да спят под един покров с жените си, за да не ги убие змейо. Р. Попович, Х, 47.