МУЖДЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Подарък, дар, възнаграждение (обикновено за радостна вест); мюжде, муждже, мущулък. Повеле да му слагат на трапезата мужде златените съдини и пръстяни, заради да му дохожда на ума и бащеното му состояние. П. Берон, БРП, 69. — Отвори ми наши вити порти, / земай мужде от нашата майка, / от' се роди наша мила сестра. / И час пойде млада Марко'ица, / да ми земит мужде от свекърва. Нар. пес., БНПБрМ.
— От пeрс. прeз тур. mujde.