МУЖДЕДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. В някои сватбени обичаи и обреди — специален човек, който раздава дарове. А петлярът, за да направи смях, излиза до портите и влиза, и току спуска лъжите: — Ето го зетят с пет пайтона. — Ето го муждеджията с червена кърпа иде. Лил., 1884, кн. 7, 16. Излела е Йованова сестра, / на брата си потиом говоре: / — Е тизека, моя мила брата! / Айде дай ме за млад муждеджиа! К. Шапкарев, СбНУКШ ІІ 1969, 334.