МУ̀ЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъжев, мъжов. Они же разумявше причината на мужевото отвращение, абие отишли при царя и викнали зета си на суд и рекли: О, царю, една нива неработена наша дадохме томува человеку, и я работи. Х. Йоанович, БОФ (превод), 9.