МУЖЍК, мн. -ци, м. 1. Истор. В Царска Русия — крепостен, зависим селянин. От французкия пролетария, от италианския бандит, от испанския пират, от руския мужик и от черногорския юнак трябва да очаква човек свобода и напредък. БГ, 1870, 3. Той беше стар белогвардейски княз, / прогонен от бунтовните мужици. О. Орлинов, П, 32.
2. Книж. Разш. Руски селянин. Коларят — здравеняк, но застаряващ мужик — се обърна към младия пътник. С. Северняк, ВСД, 170. — Обаче свобода чрез бунт, чрез революция и тям подобни: не, не. Това значи да излизат на повърхността ниските страсти на мужиците и там разни железари и рудари. Ст. Дичев, ЗС I, 302. Когато стигнахме кръчмата, видяхме странна група. Натъркаляни пред стъпалата, лежаха десетина мужици, простенваха и плюеха кървави храчки в златистия прах. Г. Крумов, Т, 99.
3. Прен. Остар. Книж. Прост, необразован човек. Който образува сърцето си с добри чувства, опитомня нравите си и навикнува на добри обичаи и на добри дела, той ся казува цивилизован (..) и благонравен — който няма тези преимущества, казува ся простак и мужик. П. Р. Славейков, ПЧ, 26. Един человек, който говори зло за другите, соблазнодеец е и мужик (необразован ..). А. Гранитски, ПР (превод), 121. — Колкото и че йе голямо царството ми, поданиците ми обаче ся толко прости и толко мужици, щото не мога никога да ги склоня да идат на бой. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 102.
— Рус. мужик.