МУ̀ЗИКА ж. 1. Само ед. Изкуство, което изразява преживявания, настроения и идеи чрез хармонично съчетаване на тонове и звукове, според установени специфични интонационни закономерности. — Аз обичам музиката, обичам звуковете въобще. Ив. Вазов, Съч. IХ, 167. Той [Айнщайн] свирел на цигулка не блестящо, но в неговото свирене .. се проявявала неговата страст към музиката, към красивото. Матем., 1965, кн. 5, 3. В късо време той изучи граматиката, логиката и геометрията при знаменития Фотий, пък диалектиката, философията, .. и музиката при знаменития философ Лъв. Р. Каролев, УБЧИ, 15.
2. Само ед. Обикн. с опред. Вид такова изкуство. Сериозна задача на българското музикално творчество несъмнено е създаването на популярна и танцова музика за малки оркестри. РД, 1950, бр. 269, 2. Балетна музика. Естрадна музика. Забавна музика. Класическа музика. Симфонична музика.
3. Произведение на това изкуство, предназначено за певческо или инструментално реализиране. Музиката на Верди за „Травиата“ е една от класическите в оперното изкуство.
4. Певческо или инструментално изпълнение на произведение на това изкуство. Додето се разхождах насам-натам и събирах мислите си, през стените се чу музиката на „Травиата“. Ив. Вазов, Съч. IХ, 168. Той се извърна назад и натисна бялото копче на малкия радиоапарат, .. В стаята се разнесе тиха музика. Ал. Бабек, МЕ, 195. В чест на новия областен директор в Гражданския клуб бе устроена вечеря с музика и танци. Д. Ангелов, ЖС, 217. Разтуриха последната барака и на площада, където имаше толкова живот, пъстрота, музика и песни, останаха само купчинки смет, ненужни хартии, счупени стъкла и слама. Чудомир, Избр. пр, 225. Ала една вечер, когато изкуствената птица пееше по-хубаво от всякога, а императорът лежеше в леглото си и слушаше, нещо в нея щракна, пружината изсъска и музиката спря. Св. Минков, СЦ (превод), 12. Мене зелен венец вият, / на любе ми гроб копаят. / Мене музика ми свират, / на любе ми църква бият. Нар. пес., СбВСтТ, 685.
5. Само ед. Това изкуство като учебен предмет. Това беше Спиро Андреев, учител по музика в девическата гимназия. Д. Ангелов, ЖС, 20. В кабинета по музика в гимназията имаше богата музикална литература.
6. Хармонично съчетание или редуване на звукове, което е обикн. приятно за слуха; мелодия. Тая музикалност [на звуковия език] се постига с дълбоко смислена работа, с непрекъснато, внимателно вслушване в народния говор, в музиката на българската реч. Н. Лилиев, Съч. III, 131. Горе на гребена изведнъж ни обля истински дъжд от куршуми. Първи път чувахме тая нова и зловеща музика. Слаби, отсечени звукове, прилични на бръмчението на пчели. Й. Йовков, Разк. II, 138. Ах, това мило мацино мрънкане. За мене нямаше по-сладка музика от него. Ст. Чилингиров, ХНН, 5.
7. Разг. Оркестър, обикн. от духови инструменти. — Ще излезем под строй. Как не ни дойде наум снощи — обърна се той към Марин, — да бяхме повикали и музика. В. Нешков, Н, 387. Музиката тръгва насреща по обичая и се чуват поривисти подсвирквания, придружени с приклякане, с чевръсто заситняване на стъпките. Б. Обретенов, С, 80-81. Събираха се няколко села, всяко село идваше с конете и музиките. Й. Радичков, В, 253. Военната музика, .., свиреше непрекъснато народни китки и потпури из опери. Д. Ангелов, ЖС, 220. В салона, .., наетата за случая духова музика, настанена на балкона, свиреше някакъв марш. Ем. Станев, ИК I и II, 210.
◊ Вокална музика. Муз. Музика, предназначена за пеене, за изпълнение от певец или хор. Нашите най-млади колеги се изявяват предимно в симфоничните и камерни жанрове, като почти не пишат вокална музика, кантати, масови песни. НК, 1958, бр. 29, 1. Инструментална музика. Муз. Музика, предназначена за изпълнение само от музикални инструменти, както солова, така и ансамблова. Камерна музика. Муз. Инструментална или вокална музика, предназначена за неголям изпълнителски състав. Любителите на камерна музика си спомнят рецитала от Шуманови песни на певицата от Софийската народна опера Лиляна Барева и пианиста Петър Щабеков. ЛФ, 1958, бр. 17, 3. Народна музика. Муз. Вокално, инструментално или вокално-инструментално музикално творчество, върху установени, постоянно развиващи се стилове и художествени традиции, утвърдени в културно-историческото развитие на даден народ, плод обикн. на неизвестни творци от този народ. Похват на народната музика е да запазва и поддържа характера на импровизациите.
> Кой ти разбира от военна музика. Разг. Не заслужава толкова притеснение (обикн. за някаква грешка или пропуск, който е останал незабелязан). — Пиян си и цяла вечер говори глупости, потънах от срам .. — карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък, ама докторицата нищо не струва. В. Нешков, Н, 281. Разбирам (отбирам) колкото <като> магаре от военна музика. Разг. Подигр. Не разбирам, не отбирам никак, нищо.
— От гр. μουσικἡ.