МУЗИКОВЀДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от музиковед; музиколожки. Пръв Д. Христов си послужи сполучливо със сравнителните музиковедски методи, за да обясни самобитните неправилни ритмически образувания в нашата народна музика. БНТ, 1940, бр. 204, 2. Преди четирийсет години М. Сабинина изказа удивителна мисъл по повод Петата симфония на Шостакович. Тази мисъл премина в музиковедските среди незабелязано, звучеше странно, въпреки че никой не се усъмни в нейната истинност. Пон., 2006, кн. 9-10, 88. Особен принос представлява разглеждането на инструментите и инструменталните мелодии в нестинарството. И тук трябва да се изтъкне доброто съчетание на музиковедския и културологичния метод на изследване. Българ., 2001, бр. 2, 86.